БРАШНЀНЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Диал. 1. Ставам брашнен, изцапвам се с брашно.
2. За кожата на човека — беля се на люспи от някаква кожна болест. От сипаницата не може да се предпази: — щом не е лежал и щом е лежал, но не се брашненил. Т. Панчев, РБЯд, 33.